За кометите или...за "опашатите звезди"
Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбити.
Кометите се движат като правило по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон. Имат широк спектър на орбитални периоди, вариращи от няколко години до стотици хиляди години. Тези с малък период произхождат от Пояса на Кайпер, или свързания с него разпръснат диск, който се намира отвъд орбитата на Нептун. Тези с по-дълъг период произхождат от облака на Оорт – сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където температурите са достатъчно ниски да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди.
Кометите са наблюдавани още от древни времена и традиционно се считат за лошо знамение.
Кометите се движат като правило по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон. Имат широк спектър на орбитални периоди, вариращи от няколко години до стотици хиляди години. Тези с малък период произхождат от Пояса на Кайпер, или свързания с него разпръснат диск, който се намира отвъд орбитата на Нептун. Тези с по-дълъг период произхождат от облака на Оорт – сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където температурите са достатъчно ниски да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди.
Кометите са наблюдавани още от древни времена и традиционно се считат за лошо знамение.
Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата наречена кома. Слънчевата радиация и слънчевият вятър пораждат опашката на кометата. Тази опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето. Отделените газове и прах следват отличаващи се траектории, тъй като газовете се влияят силно от слънчевия вятър и биват издухвани директно в посока обратна на Слънцето, за разлика от праха, който в голямата си част остава по орбитата на кометата. Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 km, но кометата може да бъде с размери сравними с тези на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 АЕ.
Ядрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества. Формата му може значително да се различава от сфера. Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15х8х8 км. С необичайно голямо ядро е кометата Хейл-Боп – около 40 км.
Преди началото на 20 век повечето комети са били известни по името на годината, през която са били открити като понякога са добавяни прилагателни за най-ярките от тях. Например, Исак Нютон във своя труд "Математически принципи на природната философия" описва "Великата комета на 1680 г." Впоследствие са регистрирани оше "Голямата септемврийска комета на 1882 г." и "Дневната комета на 1910 г.".
Преди началото на 20 век повечето комети са били известни по името на годината, през която са били открити като понякога са добавяни прилагателни за най-ярките от тях. Например, Исак Нютон във своя труд "Математически принципи на природната философия" описва "Великата комета на 1680 г." Впоследствие са регистрирани оше "Голямата септемврийска комета на 1882 г." и "Дневната комета на 1910 г.".
Едмънд Халей показва, че наблюдаваните явления на комети от 1531, 1607 и 1682 г. представляват едно и също тяло, и успешно предсказва неговото явление през 1759 г. Така тази комета става известна под името Халеева комета. След подобни наблюдения, кометите Енке и Биела носят имената на астрономите изчислили техните орбити, а не на откривателите им. Впоследствие кометите започват да се именуват главно на откривателите, но тези които са наблюдавани само веднъж продължават да са известни под името на годината на единственото им наблюдение. През юли 2005 г. космическата сонда Deep Impact издълбава кратер на кометата Tempel 1, за да изследва вътрешността. Резултатите показват, че по-голямата част от леда на кометата се намира под повърхността и че тези резервоари с лед захранват опашката, състояща се от изпарена вода с форма на запетая на Tempel 1.
Освен че са красиви, кометите могат да дадат различна информация за произхода на планетите, защото те са странстващите "деца" на Слънчеватата система. Те са били налице при създаването й преди 4.6 милиарда години и, населявайки най-външните й сфери, не са се променили съществено. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Те се появяват за кратко на небосклона и след това изчезват, за да бъдат видени (ако това изобщо стане някога отново) от бъдните поколения. Например кометата Хейл-Боп ще се върне сед 2400 години – през 4397 година. Ако откривателите й имат късмет, тя все още ще носи техните имена.
Освен че са красиви, кометите могат да дадат различна информация за произхода на планетите, защото те са странстващите "деца" на Слънчеватата система. Те са били налице при създаването й преди 4.6 милиарда години и, населявайки най-външните й сфери, не са се променили съществено. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Те се появяват за кратко на небосклона и след това изчезват, за да бъдат видени (ако това изобщо стане някога отново) от бъдните поколения. Например кометата Хейл-Боп ще се върне сед 2400 години – през 4397 година. Ако откривателите й имат късмет, тя все още ще носи техните имена.
Известни комети
Кометата Хякутаке (C/1996 B2) е комета, открита на 31 януари 1996 година, която преминава много близо до Земята през месец март същата година. Преминаването ѝ е едно от най-близките преминавания на комети през предишните 200 години. Кометата Хякутаке е много ярка в нощното небе и бива видяна по целия свят.
Кометата Хейл- Боп (C/1995 O1) е най-наблюдаваната комета на 20 век и една от най-ярките за десетилетия. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца.
Кометата Хейл-Боп е открита от двама американски любители астрономи – Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона на 23 юли 1995 година. Кометата е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години.
Кометата Хейл-Боп е открита от двама американски любители астрономи – Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона на 23 юли 1995 година. Кометата е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години.
Халеевата комета е ярка комета с орбитален период от 75,32 години. Наречена е на астронома Едмънд Халей, който доказва, че кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 година са всъщност една и съща и предсказва следващото ̀и появяване през 1758 година.
Шумейкър-Леви 9 е името на комета, която през 1994 се сблъсква с планетата Юпитер. Интересното при сблъсъка е, че Шумейкър-Леви 9, преди да се удари в "гиганта", се раздробява на няколко по-малки фрагмента, които се удрят един след друг в планетата. След удара те оставят тъмни петна по облаците на Юпитер, някои от които с размера на Земята. Сблъсъкът е широко отразен в световните медии, а кометата е наблюдавана отблизо от астрономите по света. Сблъсъкът предоставя важна информация за Юпитер и осветлява неговата роля в намаляване на космическите отломки във вътрешната слънчева система.