В Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към БАН на 23 май 2014 г./петък/ ще се състои церемония по обявяването на кабинета на Георги Наджаков за исторически обект №35 на Европейското физическо дружество. С откриването на фотоелектретното състояние на веществото акад. Наджаков вписва своето име и името на България в световната история на физиката и техниката. Интересът към неговото откритие нараства след приключването на Втората световна война. To става основа за развитието на копирната индустрия и намира приложение в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, в рентгеновата дозиметрия и спътниковите снимки. Кой е Георги Наджаков? Георги Наджаков е роден в град Дупница на 7 януари 1897 година. През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1921 година е назначен за асистент по експериментална физика в същия факултет, а през 1937 година оглавява катедрата по опитна физика. От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях — сяра, шеллак, парафин. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект (наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин). Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925—1926 и 1926—1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика. През 1937 г. Наджаков прави първото си голямо откритие — създава ново стабилно състояние — при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Като декан на Физическо- математическия факултет Георги Наджаков успява да опази неговия академичния състав. Той е създател и дългогодишен директор на Физическия институт при БАН с Атомна научно-експериментална база и станция на връх Мусала към него, с което съдейства за научното и техническо развитие на България. Под неговото ръководство секциите на Физическия институт се разрастват и обособяват в самостоятелни институти. Акад. Наджаков има заслуги за построяването на атомния реактор и е сред представителите на 120-те страни, подписали през 1956 г. Устава на Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна. Георги Наджаков е един от най-влиятелните учени в европейската и световна физика и издига международния престиж на българската наука. Международната физическа общност засвидетелствува своето уважение към делото на видния български учен, като определи кабинета на Георги Наджаков за исторически обект №35 на Европейското физическо дружество. Използвани са материали от:http://www.bas.bg/академични-новини
0 Comments
|
За автора
Архиви
January 2018
Категории
|